- Идеалист;
- Занимавал се е повече с международна икономика и не знам как би му се отразила смяната към регионална такава;
- 20 години не е бил в България и си няма представа какво го очаква. Това остро си личи от начина, по който говори;
- Разчита на Бойко Борисов да го пази от злите намерения, заплахите, покушенията;
- Не се знае колко време ще издържи;

Засега обаче предпочитам да гледам на него повече положително от колкото отрицателно. Ще е чудесно ако това се запази, макар много хора да се съмняват.  Надявам се той да е пример, че зелените круши също са вкусни. Понякога и повече.

* Бойко Борисов поставя здравето на пето място в точките, които изложи, образованието на 6-то: предпоследно, четейки едно към едно речта си забучил нос в листите;

*2 минути председателя Цецка Цачева умолява да започнат дискусиите, след което първи се престраши Станишев;

* И в тази си реч Станишев продължи поведението си от неуспешната предизборна кампания;

* От всички лидери на партии само и единствено Доган не взе думата, но за сметка на това освиркаха Лютви Местан като каза, че Атака е неконституционна партия;

* РЗС продължават да говорят против франкенщайн, все едно нищо не се е казало.

*  Костов и Димитров също не пропуснаха да вметнат остър коментар насочен към досегашните управляващи;

* Атанас Семов (РЗС) подхвърли темата табу за референдумите;

* Бяха гласувани новите министри и министерското място с 162 гласа „за“, 77 против и Меглена Плугчиева от БСП, която гласува въздържал се. Единствено при гласуването на новата структура на министерствата и тя, както съпартийци си гласува против.

* Пиха по шампанско (без Станишев и Доган) и отпрашиха с колите си.

Това беше по – важното от събитието. Нищо нова и изненадващо.

Така и се случи,  днес той е готов премиер и състави правителство. С малцинство е в парламента и ще трябва да опита да прокара много абсурден закон, та да се обединят всички воюващи партии в парламента срещу него, а опозицията не се понася помежду си. Народа постигна каквото искаше.

Плашещото е това, че вече Борисов няма противник. Тук идва и лошото – той говори така както, когато говореше против  идиотщината на управляващите.

Всичко почна добре – експерти за министри, лустрация в народното събрание, разсекретяване на досиетата. Дори песимистите замълчаха, но бързо се наложи да заговорят отново.

Нагло той показва, че партията, която редовно твърди, че не е лидерска и че ще продължи и без него на кормилото, не е нищо повече от инструмент, с който нагло си служи изграждайки авторитарния си режим.

„Аз съм поставил като задача на парламента разсекретяване на всички досиета, за да може да се отиде и да се чете“, каза бъдещият премиер.

Пак така еднолично той назначава министър, защото му бил приятел и му дължал услуга.  Божидар Димитров или Тервел е обявен за министър без портфейл малко след обявяването на лустрацията, макар да предлага да отидем и да видим какво пише в досието му – за едни може, за други не, според досието. Борисов явно, не е човек, който дава обяснения на който и да е.  Обаче като министър председател той е длъжен да обосновава поне не толкова популистките си решения. Не пожела да обясни как реши да повери „мега министерството“ на икономиката и туризма на неизвестен, недоказан човек.

Не е само това. Борисов посмя да заплаши с оттеглянето си ако не стане неговото.  Заплаши с политическа и икономическа нестабилност в момент, в който България не може да си го позволи. Показа, че ще става така, както той реши, независимо от мнението на обществото. Не вярвам да направи и референдум този мандат. Очаква ли ни още едно правителство на арогантност и безочие?

започвам този блог под знака на анонимността, когато тя изчезне, ще изчезне и блога. Той ще бъде изцяло политически, но без 0бвързаност с която и да е  партия.

Избраният псевдоним – Лазар А. Глаушев идва от тетралогията на Димитър Талев- „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам„. „А.“ стои за анонимност.

Не се подписвам с истинското си име не от страх, напротив, аз вече имам блог, в който не съм премълчавал нищо. По-скоро тук експериментирам с вас.

Aко блогът добие популярност след 2 месеца ще пусна страница, в която да предполагате кой точно съм, а след 3 месеца ще обявя името си и ще прекратя експеримента и ще подаря книга на първият познал идентичността ми. Ако пък не потръгне, ще спра да пиша по – рано без да обявявам името си  и да го петня с безуспешни проекти.

Това е!

twitter: twitter.com/Glaushev
gmail: laglaushev (at) gmail (dot) com